Филип Димитров: Наблюдаваме опасна популистка тенденция, която се нарича „борба с корупцията“
В целия свят следим една опасна популистка наклонност, която се назовава „ битка с корупцията “, декларира в изявление за бившият министър председател и народен представител от Съюз на демократичните сили Филип Димитров, който сега е парламентарен арбитър.
„ Борбата с корупцията, превърната надали не в теория, става един тип обръщение към тези хора, които считат, че не са съумели задоволително, т.е., че не са съумели да получат това, което заслужават. Посланието е – откраднали са ти триумфа, а той си е бил твой. Това е доста присъща популистка наклонност. Помните по какъв начин в нацистка Германия за всичко отговорни бяха евреите и плутократите, които в последна сметка ни взеха успеха; в Съюз на съветските социалистически републики това бе буржоазията и международния империализъм, в този момент е някой различен “, споделя той.
Димитров не счита, че в България има доста хора, които жалят по комунизма. По-скоро има такива, които желаят някакви благини, което си е социалистическа концепция, само че сега публикувана и в Европа.
„ Ех, в случай че не бяха тия, щях да съм в идеално положение “ – е доста сбъркано обръщение. От друга страна на комунизма да му се придава някакъв приказен ореол: „ тогава не крадяха “. Какво да крадат, когато бяха заграбили и владееха всичко? Разказва се, че тогава стоките били евтини (нищо че ги нямаше), а пък хората ходели на море в почивни станции (нищо, че бяха калпави и неугледни и не отговаряха на визиите за това по какъв начин е обикновено да се живее) “, напомня едно от лицата на достоверната десница.
„ Аз бях на 36 години, когато станах ръководител на Съюз на демократичните сили, на 37 бях министър председател. Но в никакъв случай не съм имал претенцията, че аз съм „ младежите “, тъй като до мен имаше почтени хора – и млади, и от по-старите генерации. Изобщо тези неща не са въпрос на възраст. Качествата на един водач, визията за една страна не зависят от ЕГН-то, а от по-важни неща. Напоследък следя едно разчленяване на концепцията за цивилизацията, само че освен у нас, а и по света. Има едно неуважение, което се показва във връзка с историчното, освен като обстоятелства и дати. Идеята за напредъка стартира да изтласква опита на поколенията. Тя е прелестна със своя оптимизъм, само че в последно време основава чувството, че тези преди теб са някакви примитивни същества. Дайте в този момент да вършим Промяна! Промяната единствено по себе си не е полезност, има хубава смяна и неприятна. Да ми отрежат крайници също е смяна “, разсъждава Димитров.
Той споделя, че се нервира да трансферират към днешния ден това, което е казвал преди време при започване на 90-те, тъй като то е било годно към оня миг.
„ Защото каквото и да си приказваме, България до преди две години беше една от страните с минимален бюджетен недостиг в Европа. Може да не се е развивала задоволително бързо и ефикасно, само че концепцията, че е била тотално окрадена и унищожена, е искрено погрешна. Тук се връщаме към концепцията за откраднатия триумф. Ти не си съумял, тъй като са откраднали парите… “, дава образец Филип Димитров.
Той предизвестява, че диалогът какъв брой сме зле българите стартира да става рисков.
„ Това е доста съвременно. Т.е. ние не сме като другите, при нас всичко е по-особено. От 6-7 години се пробвам да обясня, че по този начин наливаме вода в евразийската мелница. Мисля, че не е почтено да вървиш по света и да разправяш какъв брой ти си готин, но страната ти е калпава и по какъв начин ние сме прелестни девойки и момчета, но да знаете от каква неповторимо мръсна и корумпирана страна идваме. Тези хора очевидно си мислят, че по този метод печелят аплодисменти, само че в случай че не станат емигранти, най-после тях също ще ги третират съгласно усещането, което основават за страната си. Мисля, че това доста вреди на страната ни “, счита той.
Според конституционалиста тук не става дума за нормално злословене, а за визията, която се построява за страната.
„ Напъваш се да докажеш на целия свят, че в действителност всички години зад нас са изгубени. Пледираш, че в България, в случай че имаш висшестоящ, няма метод да му се противопоставиш. Час по час показваш унизителната реклама, че пазаруването на гласове е закононарушение, нима всички повярват, че изборите ни (макар и приети от цялостен свят) са по предписание нечестни. Друга страна даже и когато издъни цялата си финансова система не упорства, че нейната корупция била най-голяма. Но ние умираме да покажем, че сме били похитен от Запада Изток, а след това желаеме да ни одобряват в Шенген “, дава образец той.
И дава образец с кюлчетата, за които се говореше, че политик държал в нощното шкафче на държавната вила.
„ Ако приветлив професионален герой против корупцията ми опише с възприятие и на порядъчен британски, че министър председателят крие в държавната вила кюлчета и пачки, може би ще му допускам. Но освен това не може да не си показва, че това е някаква екзотична страна, където заплашителен деспотичен стопанин в непристъпната си, защитавана от автоматчици бърлога, събира и укрива националното благосъстояние. Преди години дори имаше нашумял един подобен случай, някъде покрай Екватора. Това несъмнено не може да е като в Европа – там за държавната вила се грижат смени от чистачи и охранители, освен това подчинени на друга институция. Разбира се, че този роман е от друга част на света. Ето това е визията за България, която ние самите построяваме. Но желаеме Шенген. И виним единствено шепата путинофили, които припяват, че България не принадлежи към западния свят “, продължава с образците Филип Димитров.
„ Мисля, че разговорът за президентска република у нас е лекомислен и като че ли се предлага от хора, които от време на време скачат да трансформират Конституцията, без да знаят какво написа в нея. Само в Кипър и Франция (в Европа) президентът има мощни изпълнителни пълномощия, само че и там републиката не е президентска. Пряко избираният президент, само че без директни и единствено краткотрайни изпълнителни пълномощия, през днешния ден съществува в 10 от републиките в Европейски Съюз. Да не приказваме за монархиите в Европа – всички са с парламентарно ръководство. У нас институцията е замислена и като краткотраен механизъм за деблокиране на системата. Идеята, че някой ще показа чисто американския модел тук, е нереалистична, заради ред аргументи “, безапелационен е той.
Бившият министър председател изрича страдание, че „ четвъртата власт “ в лицето на публицистиката е впечатлена от несериозни неща и прави целия политически дискурс лекомислен.
„ И по тази причина доста постоянно хората се уморяват да слушат повтарящи се клишета. Чувал съм има доста недоволства от това, че в България публицистиката била подвластна. За страдание някои ваши сътрудници наподобяват подвластни на първо място от личната си податливост въодушевено да повтарят не доста смислени думи на лица, събудили политическите им благосклонности. Това прави нещата да наподобяват несериозни “, споделя още Филип Димитров.
„ Борбата с корупцията, превърната надали не в теория, става един тип обръщение към тези хора, които считат, че не са съумели задоволително, т.е., че не са съумели да получат това, което заслужават. Посланието е – откраднали са ти триумфа, а той си е бил твой. Това е доста присъща популистка наклонност. Помните по какъв начин в нацистка Германия за всичко отговорни бяха евреите и плутократите, които в последна сметка ни взеха успеха; в Съюз на съветските социалистически републики това бе буржоазията и международния империализъм, в този момент е някой различен “, споделя той.
Димитров не счита, че в България има доста хора, които жалят по комунизма. По-скоро има такива, които желаят някакви благини, което си е социалистическа концепция, само че сега публикувана и в Европа.
„ Ех, в случай че не бяха тия, щях да съм в идеално положение “ – е доста сбъркано обръщение. От друга страна на комунизма да му се придава някакъв приказен ореол: „ тогава не крадяха “. Какво да крадат, когато бяха заграбили и владееха всичко? Разказва се, че тогава стоките били евтини (нищо че ги нямаше), а пък хората ходели на море в почивни станции (нищо, че бяха калпави и неугледни и не отговаряха на визиите за това по какъв начин е обикновено да се живее) “, напомня едно от лицата на достоверната десница.
„ Аз бях на 36 години, когато станах ръководител на Съюз на демократичните сили, на 37 бях министър председател. Но в никакъв случай не съм имал претенцията, че аз съм „ младежите “, тъй като до мен имаше почтени хора – и млади, и от по-старите генерации. Изобщо тези неща не са въпрос на възраст. Качествата на един водач, визията за една страна не зависят от ЕГН-то, а от по-важни неща. Напоследък следя едно разчленяване на концепцията за цивилизацията, само че освен у нас, а и по света. Има едно неуважение, което се показва във връзка с историчното, освен като обстоятелства и дати. Идеята за напредъка стартира да изтласква опита на поколенията. Тя е прелестна със своя оптимизъм, само че в последно време основава чувството, че тези преди теб са някакви примитивни същества. Дайте в този момент да вършим Промяна! Промяната единствено по себе си не е полезност, има хубава смяна и неприятна. Да ми отрежат крайници също е смяна “, разсъждава Димитров.
Той споделя, че се нервира да трансферират към днешния ден това, което е казвал преди време при започване на 90-те, тъй като то е било годно към оня миг.
„ Защото каквото и да си приказваме, България до преди две години беше една от страните с минимален бюджетен недостиг в Европа. Може да не се е развивала задоволително бързо и ефикасно, само че концепцията, че е била тотално окрадена и унищожена, е искрено погрешна. Тук се връщаме към концепцията за откраднатия триумф. Ти не си съумял, тъй като са откраднали парите… “, дава образец Филип Димитров.
Той предизвестява, че диалогът какъв брой сме зле българите стартира да става рисков.
„ Това е доста съвременно. Т.е. ние не сме като другите, при нас всичко е по-особено. От 6-7 години се пробвам да обясня, че по този начин наливаме вода в евразийската мелница. Мисля, че не е почтено да вървиш по света и да разправяш какъв брой ти си готин, но страната ти е калпава и по какъв начин ние сме прелестни девойки и момчета, но да знаете от каква неповторимо мръсна и корумпирана страна идваме. Тези хора очевидно си мислят, че по този метод печелят аплодисменти, само че в случай че не станат емигранти, най-после тях също ще ги третират съгласно усещането, което основават за страната си. Мисля, че това доста вреди на страната ни “, счита той.
Според конституционалиста тук не става дума за нормално злословене, а за визията, която се построява за страната.
„ Напъваш се да докажеш на целия свят, че в действителност всички години зад нас са изгубени. Пледираш, че в България, в случай че имаш висшестоящ, няма метод да му се противопоставиш. Час по час показваш унизителната реклама, че пазаруването на гласове е закононарушение, нима всички повярват, че изборите ни (макар и приети от цялостен свят) са по предписание нечестни. Друга страна даже и когато издъни цялата си финансова система не упорства, че нейната корупция била най-голяма. Но ние умираме да покажем, че сме били похитен от Запада Изток, а след това желаеме да ни одобряват в Шенген “, дава образец той.
И дава образец с кюлчетата, за които се говореше, че политик държал в нощното шкафче на държавната вила.
„ Ако приветлив професионален герой против корупцията ми опише с възприятие и на порядъчен британски, че министър председателят крие в държавната вила кюлчета и пачки, може би ще му допускам. Но освен това не може да не си показва, че това е някаква екзотична страна, където заплашителен деспотичен стопанин в непристъпната си, защитавана от автоматчици бърлога, събира и укрива националното благосъстояние. Преди години дори имаше нашумял един подобен случай, някъде покрай Екватора. Това несъмнено не може да е като в Европа – там за държавната вила се грижат смени от чистачи и охранители, освен това подчинени на друга институция. Разбира се, че този роман е от друга част на света. Ето това е визията за България, която ние самите построяваме. Но желаеме Шенген. И виним единствено шепата путинофили, които припяват, че България не принадлежи към западния свят “, продължава с образците Филип Димитров.
„ Мисля, че разговорът за президентска република у нас е лекомислен и като че ли се предлага от хора, които от време на време скачат да трансформират Конституцията, без да знаят какво написа в нея. Само в Кипър и Франция (в Европа) президентът има мощни изпълнителни пълномощия, само че и там републиката не е президентска. Пряко избираният президент, само че без директни и единствено краткотрайни изпълнителни пълномощия, през днешния ден съществува в 10 от републиките в Европейски Съюз. Да не приказваме за монархиите в Европа – всички са с парламентарно ръководство. У нас институцията е замислена и като краткотраен механизъм за деблокиране на системата. Идеята, че някой ще показа чисто американския модел тук, е нереалистична, заради ред аргументи “, безапелационен е той.
Бившият министър председател изрича страдание, че „ четвъртата власт “ в лицето на публицистиката е впечатлена от несериозни неща и прави целия политически дискурс лекомислен.
„ И по тази причина доста постоянно хората се уморяват да слушат повтарящи се клишета. Чувал съм има доста недоволства от това, че в България публицистиката била подвластна. За страдание някои ваши сътрудници наподобяват подвластни на първо място от личната си податливост въодушевено да повтарят не доста смислени думи на лица, събудили политическите им благосклонности. Това прави нещата да наподобяват несериозни “, споделя още Филип Димитров.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ